Подгонила Лиска …

Подгонила Лиска Заьо. Гонила го, гонила го и хоп Заьо се шмугнал през една тясна дупка, Лиска понеже била засилена не преценила и се заклещила.
Огледал се Заьо – нямало никой наоколо, погледнал Лиска, отишъл зад нея, заголил й дупето и …. и й ударил една тояга.
След малко Заьо среща Вълчо.
– Абе Заьо, що си толкоз весел?
– Ами ко да ти кажа, ей там Лиска стои заклещена и аз й ударих една тояга.
Втурнал се Вълчо веднага да не изтърве. Намерил лиска заклещена и безпомощна. Отишъл зад нея и хоп…. ударил й една тояга. Метнал се на полянката да си почине…. починал си и…. още една тояга… така няколко пъти.
Минало известно време и Вълчо среща Мечо. Вълчо върви и си подритва, шушука, подсвирква – весел.
– Вълчо, какво става? От къде това настроение? – пита Мечо.
– Мечо, да ти кажа, ей там е заклещена Лиска – неможе да мръдне. Заьо по-рано й ударил една тояга. Аз преди малко й ударих няколко тояги…
– Аххха, веднага отивам и аз да й ударя. – казал Мечо.
Почти без да търси, точно на мястото, където Вълчо му обяснил, Мечо се натъкнал на Лиска. Лиска стои и все така яко заклещена – не може да мръдне.
Тук историята за малко прекъсва… докато привечер Вълчо отново среща Мечо.
– Какво става Мечо, защо си толкова тъжен?
– Ами, какво да ти кажа Вълчо. Намерих лиска, безпомощна, сама…
– Да. И не й ли удари една тояга?
– Не можах. Търсих, търсих и не неможах да намеря тояга, но за сметка на това й напълних гъза с шишарки.