Мрачна лондонска…

Мрачна лондонска вечер, вали, студено е.
Телефонът звъни. Прислужникът Джон (в Англия всички прислужници се казват Джон) вдига слушалката.
– Здравей Джон. Предай на госпожата, че тази вечер ще закъснея, да не ме чака, нека си ляга.
– Но Сър, мисля че Вие вече се прибрахте и веднага си легнахте с госпожата!?!
– …значи съм си легнал! Този негодник пак е с жена ми!Слушай, Джон, вземи веднага пушката ми от кабинета, качи се в спалнята и застреляй мен и госпожата!
– Но Сър, как така да Ви застрелям? Аз мисля…
– Не мисли, Джон, а веднага направи каквото ти казах и се върни на телефона!
– Добре, Сър, отивам…
След малко в слушалката се чува изстрел, след минута още един. Запъхтян, Джон стига до телефона.
-Защо се забави, Джон? – пита господарят му.
– Ами Сър, Вас застрелях в спалнята, но госпожата побягна… настигнах я чак в зимната градина…
– Но, Джон… ние нямаме зимна градина… Ало… Кой номер имате???