– Иванчо, Иванчо, къде си бе проклетнико! Обади се бе – вика майка му от балкона.
Под блока градинка с детска площадка и много храсти.
По едно време от долу се чува недоволния глас на синчето:
– Добрее дее, кво искаш!!
– Къде си, кво правиш?
– В храсите съм, еба Марийка!
– Само да не пушиш палавнико, че лошо ти се пише, като кажа на баща ти!!
Следваща страница: Полумрак, приятн…
Предишна страница: Надпис на гроба на п…
– Иванчо, Иванчо…
{ 0 comments… add one }