В купе на влак п…

В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали…абе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат…И нашия вика на гърка:
– Йоргос, ела хапни с мене!
Ама гърка си мисли: “Тоя българин ще иска да ям със него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав!”
– Не’ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях!
Нашият поканил и турчина:
– Ало, ефенди, ела при мене да хапнем!
Турчина и той си мисли: “Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ша иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз!”
– Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ша ми стигне да си задоволя глада!
Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал: “Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане!”. Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване!
– Йоргос! – викнал българинът. – Дойдоха ли ти силите? – ухилено запитал нашият.
– Дойдоха ми! – въздъхнал гъркът, като се бил прежалил вече…
– Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!